Отрывки из моих книг
Право страха / мой роман онлайн / часть первая
Право страха / мой роман онлайн / часть вторая
ПРОЕКТЪТ “Зоните на времето” - роман
Написан от мен (НАРУШИТЕЛИТЕ – роман)
-
Слънчев вятър /приказка/ онлайн
-
МОИ ИЛЮСТРАЦИИ
моя илюстрация към приказката “Златният лъч”
-
моя илюстрация към приказката ” Вятърът, който тръгнал към всички звезди”
-
-
Эта моя иллюстрация – к моей сказке
О ЧЕЛОВЕКЕ, КОТОРЫЙ ОТВЕЧАЛ ВОПРОСОМ НА ВОПРОС или…
Прекрасен ден ти пожелавам!
-
моя илюстрация към моята приказка “ГРАДИНАРЯТ ПОСРЕЩАЧ”
-
-
-
моя илюстрация към моята приказка “Памукчо”
-
-
моя илюстрация към моята приказка
-
“За пеперудите навярно…”
-
илюстрация към моята приказка “Рецепта за чудеса”
-
-
към моята приказка “Пух от звездните тополи”
илюстрация към моята приказка “Да посадиш мечта”
Тази страна ПОЖЕЛАЙМИ ! /приказка/ няма грешка в заглавието
Тази страна ПОЖЕЛАЙМИ !
Имало една странна страна. Казвала се ПОЖЕЛАЙМИ.
приказка от моята книга Белият коминочистач
Приказка за кораба, който се страхувал да пусне котва
ПУХ ОТ ЗВЕЗДНИТЕ ТОПОЛИ /приказка/
Това се случи в деня, когато тополите цъфнаха и от тях над улиците заваля пух. Тогава към земята се спусна едно пухче, което досущ приличаше на пухчетата от тополите. Но… Това пухче беше космическо и бе долетяло от звездите, където по това време тополите също цъфтяха. Пухчето търсеше нови планети, на които да засади тополи, и се казваше Пух.
Вятърът го понесе и Пух кацна на нослето на кученцето, което стоеше пред входа на кооперацията. Кученцето прилежно чакаше стопанката си, за да отидат на разходка.
- О! – изкрещя от радост Пух. – Космическо същество!
Джаф, така се казваше малкото кученце, се ядоса и кихна, и Пух отскочи в тревата.
- Слушай – каза кученцето. – Казвам се Джаф и съм куче.
- О! – възкликна Пух. – Космическо куче! А къде е Пухелина? – учтиво запита.
- Моля, моля – заръмжа Джаф. – Чистокръвна болонка, бяла, с петно на гръбчето, по паспорт Джаф. И за сведение, живея на петия етаж!
- Пък аз съм Пух и идвам от звездите – обясни Пух.
Джаф погледна подозрително с едно око нагоре и недоверчиво изръмжа. Защото беше едно такова време, когато тополите цъфтят и като нищо могат и да те излъжат.
- Там също има кучета – продължи Пух. – Но ти си космическо! О, колко се радвам! Да си виждал Пухелина?
В същото време до Пух падна още едно пухче, досущ като него и като всички пухчета от тополите.
- О, Пухелина! – зарадва се Пух. – Открих космическо куче!
- О-о! - изпищя от радост Пухелина.
Джаф смутено запристъпя.
- Пухелина, нашите кучета са обикновени, а това има паспорт и живее на етаж – важно обясни Пух.
- О, каква фантазия! О, каква прелест! Космическо куче от етаж! – пищеше Пухелина.
- Ха! – тихичко джафна Джаф. – Винаги съм мислел, че съм обикновено куче, а излиза, че съм космическо.
- Ей, я се поразтъпчи малко, за да те пухна! – извика Пух и извади от пухкав джоб пухкав фотоапарат.
- О, чакай, Пух! – изпищя Пухелина и скочи върху гърба на Джаф. – Искам и мен да пухнеш върху космическо куче.
В този миг Джаф видя покрай него да минава палето от третия етаж. То вървеше важно пред стопанката си, вързано на каишка. До днес Джаф никога не му бе обръщал внимание, защото мислеше, че е просто пале. Но сега заподозря, че и то е космическо. Отърси Пухелина от гърба си и затича, за да му го каже. Палето не разбра, че Джаф иска само да си поговорят, а помисли, че най-после е пожелал да си поиграят, и хукна. Джаф залая, палето от радост заскимтя, а стопанката му се развика. И настана истинска космическа олелия.
А Пух и Пухелина отлетяха. Къде? Навярно да търсят незасадена с тополи планета. Защото какво са през пролетта планетите без цвета на звездните тополи.
приказка от моята книга “Белият коминочистач”
РЕЦЕПТА ЗА ЧУДЕСА /приказка/
Всички обичат чудесата. Чудесата са чудесно нещо. Но това момче, за което искам да ви разкажа, не само ги обичало, но искало и да ги прави. Но как, как ли се правят чудесата, питало се момчето и понеже много искало да разбере, отишло при професора по чудеса. Този професор бил теоретик. (В тази област професорите все още не са практици.)
- За какво си дошъл ? – попитал професорът теоретик.
- Интересуват ме чудесата.
- А-ха. Добре тогава. Първите чудеса, ако използваме най-ранните източници на историците по чудеса, са възникнали… – започнал професорът.
- Мен историята не ме интересува – казало момчето.
- Добре, тогава да минем направо към теорията на чудесата. Според теорията чудесата се делят на два класа: чудесни чудеса и нечудесни. От своя трана, тези два класа…
- Аз не се интересувам и от теория – казало момчето.
- А от какво тогава?
- Как се правят чудеса!
– А, това вече е най-краткият ни раздел. Разделът “ Рецепти за чудеса”. Ние само така му викаме, а всъщност рецептата е една.
- Мога ли да си я запиша?
- Да, макар че тя лесно се запомня. Почти всички я знаят наизуст: силно желание, голяма доза вяра и много труд!
- Само това ли?
- Всички така питат, млади човече! Но когато започнат, разбират, че все нещо от тези три неща не им достига. И затова, преди да започнеш, потърси някои от тези части в магазина “Направи си сам чудеса”. На две преки е оттук – казал професорът теоретик.
Момчето отишло в магазина.
- Много ми е приятно, много ми е приятно – казал продавачът Хичнемиеприятно.
На него му било омръзнало от изобретатели.
- С какво мога да ви услужа? – попитал той.
- Имате ли всички части за правене на чудеса? – попитало момчето.
- Ах, какво ви трябва? - сигурно не е желание?
- Не, желание си имам.
- И аз така си помислих - казал Хичнемиеприятно. – При нас желанията са жалежала стока. И знаете ли защо? Защото всички изобретатели си имат. Стига се дотам, че някои даже идват и ни оствят от желанията си, за да не пречат на това желание, с което в момента работят. А с вярата как сте?
- Благодаря, и вяра си имам.
- Е, жалко. Тук нещо можеше да се направи. Те, изобретателите, почти винаги си имат и вяра, но понякога се случва, точно накрая, когато са изобретили чудесата, да започнат да се съмняват дали това са чудеса. тогава идват при нас и ние ги уверяваме. Наистина това много рядко се случва. Обикновено изобретателите си имат в излишък от този артикул и преди още да са направили някакво чудо си вярват, че то е чудо на чудесата.
- А-ха – казало момчето. - А как сте с труда? – попитало то.
- С кой труд?
- Труда, с който се правят чудесата.
- Ама на вас не ви ликазаха?!
- Какво да ми кажат?
- В това отношение чудесата се правят с материал на клиента! – намусено и малко ядосано казал Хичнемиеприятно, защото хич не му било приятно да обяснява за кой ли път, чу тази състав за чудеса все още не се продава.
приказка от моята книга Белият коминочистач
ОБРАТНАТА СТРАНА (моя приказка)
Има една страна, в която всичко е обратно.
Наричат я Обратната.
Добро утро, казват вечер. Добър вечер, казват сутрин. Каква хубава нощ, възхищават се на обед. Какво слънце, мърморят нощем.
Всичко в тази страна е обратно. Какво море, чудят се на капката дъжд. Каква бисерна капка, радват се на морето.
Всичко в тази страна е обратно - дори тъгата. Какво щастие, казват, и дори не тъгуват много, а мъничко, защото какво щастие е това без малко тъга.
Такава е Обратната страна. И весела, и тъжна, и малко странна. Но не мислете, че това е страна на лъжата. Не, в тази страна никой и никога не лъже. И ако един ден я посетите през деня и поздравите: Хубав ден, приятели!, ще ви сметнат за най-големия мошеник и лъжец, и затова не се радвайте, когато чуете след себе си:
– Какъв честен човек!
Защото това е Обратната страна!
приказка от моята книга *БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ*
недовършена картина / ”Аромат на кафе”
Земята е съвсем плоска!
/приказка/
Било е време, когато Земята е била съвсем плоска.
Можело да стигнеш до края й и да провесиш крака в нищото.
Тогава на площада се появил един човек и казал:
– Тя е кръгла!
Наоколо дотърчали любопитни.
– Коя е кръгла?!
– Земята ! – казал човекът.
– Не думай! – изумил се някой .
– Какво каза този?! – извисил се глас.
– Че Земята е като топка за боулинг! – обадил се друг.
– Този определено е луд! – категорично отсякъл трети..
Инквизицията набързо приключила случая. Присъстващите насъбрали съчки и дърва, а Главният инквизитор поднесъл факла към кладата.
Човекът изгорял. А насъбралите се топлели.
Минало време.
Потвърдило се, че Земята е кръгла.
Тогава множеството пак се събрало на площада. Строители донесли скъп мрамор, известен скулптор изваял Човека, който преди много години казал, че Земята е кръгла. Паметникът бил открит с пищна церемония. Главният нквизитор прерязал лентата за откриване на паметника.
– Щрак! – казала ножицата.
И тогава, Човекът от пиадестала се засмял.
Защото от пиадестала, на който стоял, Земята била съвсем плоска!
Я стерегу поляну с земляникой в лесу за моей спиной
Разказваха ми…
Разказваха ми, че е било време, когато хората не са заключвали вратите на къщите си. Слагали ключа под изтривалката или под саксията с цвете.
Не може да е имало такова време! А може би е имало?
Разказваха ми, че някога хората не живеели в многомилионни градове, а в къщи с дворове. Понякога ми се струва, че наистина е имало къщи с дворове, и че в двора на една от къщите е имало смокиня и череша. И във въздуха се носели аромати на есенни цветя. След като чу за смокиня и череша, и за аромати на есенни цветя, докторът каза, че съм емоционално неустойчива. Като гледам света от 42-ия етаж на многомилионен град , вече вярвам, че не е имало къщи с дворове, а още по-малко – къща с двор и със смокиня и череша. Но откъде тогава е този аромат на есенни цветя?
Днес няма да умра
Догони ме!
Гръмотевично през лятото ще мина
и по дъга ще прескоча в есента.
Ще залея с вода
фалшивото Ѝ злато
и ще събера ветровете на света.
Ще стъпя на снега.
И ще онемея.
От приказката бяла,
от бялата вина.
И ще стана капка
от пролетния рукнал дъжд.
За теб снегът ще е отминал -
ще бъдеш в пролетта,
а аз ще бъда вече в лятото
забравила за зимата и забързана за есента.
/писах го някога, подарявам ти го /
ВЯТЪРЪТ,КОЙТО ТРЪГНАЛ КЪМ ВСИЧКИ ЗВЕЗДИ + ВИДЕО
Вятърът, който тръгнал към всички звезди / VBOX7
- Дойде есента и моите листа започнаха да падат – въздъхнало дървото.
Вятърът се бил свил в короната му и мълча
– Ти не знаеш защо листата падат на земята, нали? – попитало дървото.
– Не – отговорил вятърът.
– И хората не знаят.
– Хората знаят всичко – прошепнал вятърът и зиморничаво потръпнал.
Ставало студено.
– Не знаят всичко – казало дървото. – Ето, моите листа падат на земята, а хората казват: закон!Сила на привличане било. Масата по ускорението. Можеш ли да го разбереш?
– Не – отговорил вятърът.
– Виж, моите листа падат , защото ме обичат и искат да стоплят корените ми през зимата. А дъждът – защото обича цветята. Разбираш ли? Но хората си мислят, че само те могат да обичат и затова казват така : закон! Сила на привличане. Не-е, обич е това! Обич!
– Може и да си прав – съгласил се вятърът. – Ето например аз, цялата земя съм обиколил, всичко съм видял, но нищо не ме привлича на земята.
– Защото и нищо не обичаш тук.
– Така е.
– Но вечер идваш, сядаш в моите клони и гледаш звездите.
– Не съм видял нищо по-красиво от тях и нищо, което да ме привлича повече.
– Обичаш ги – промълвило дървото. – И хората обичат звездите и затова тръгват към тях.
– И аз затова дойдох. Да се сбогувам.
– Тръгваш ли? – попитало дървото.
– Да – казал вятърът. – Тази нощ. Мислиш ли, че ще мога да стигна звездите?
– Не зная. Но ти си силен и трябва да опиташ.
И вятърът за последен път погалил клоните на дървото. Няколко листа се откъснали и полетели към земята, а той се понесъл нагоре. И колкото повече се издигал, толкова по-ярки ставали звездите. Каква красота!
Вятърът се издигал все повече и повече.
И в един момент напълно се объркал.
Всички звезди били красиви и всички го привличали. И понеже не знаел към коя да тръгне, той тръгнал към всички звезди.
И се разпилял.
Никога не стигнал звездите.
Дори човекът, който е по-силен от вятъра, когато иска нещо, тръгва само съм него.
приказка от моята книга *БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ*
БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ + видео
Белият коминочистач / VBOX7 видео
В един хубав ден, в един далечен град, се появи коминочистач.
Най-странният коминочистач.
И коминочистачът почерня.
приказка от моята книга *БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ*
ЛУННИЯТ ЧОВЕК (картина)
450 x 610 маслени бои
/една от моите картини/
Златният лъч
Тя се усмихнала и отворила очи.
Наистина. Колко му трябва на един слънчев лъч, за да се убеди, че е златен!
Най- истинското от
Слънчев вятър /приказка/
/цетат от моята книга “Слънчев вятър”/
- Заболява ме, когато друг го заболи! Дори само от мисълта, че може да го заболи, ме заболява.
- Та къде казваш, че те заболява, когато друг го заболи?
- О, не знам! Някъде нещо в мен.
- В моя град това го наричат сърце!
/ от моята книга Слънчев вятър /приказка//
ПИСТАТА НА ЖИВОТА
Тези, които са излезли на пистата, знаят какво им предстои. В началото всички бягат в пакет. Но в един момент редицата започва да се разтегля. И винаги има един, който води. Той е сам. Много е сам. Но той така е устроен. В него е закодирано желанието да бъде първи. И е щастлив от това! Той може и да има нужда от някого, с когото да си поговори, но този някой трябва да издържа точно на неговото темпо, да има точно неговите възможности – нито по-малко, нито повече. Но това рядко се случва. Винаги един от двамата е по-бърз и другият рано или късно изостава. Това е пистата на живота! И всички тези, които са излезнали на нея и са завързали кецовете си, знаят това. Знаят, че мигове ще бъдат разменените реплики и погледи. Основното ще бъде самотата. И колкото си по-добър, толкова ще бъдеш и по-сам. А най-голямата самота ще бъде за първите. Някои им се възхищават, други ги мразят, всички ги гледат. Но никой не ги обича. За да обичаш трябва да тичаш редом с другия, ако изостанеш, той може и да се обърне за миг назад, но вече в миналото ще се мерне усмивка, поглед, дума. Толкоз! Той ще продължи напред.Защото така е устроен - да бъде първи.
откъс от моя роман *Право на страх*
АКО МЪЛЧАНИЕТО Е ЗЛАТО
Ако мълчанието е злато -
предпочитам бедността!
Ако тя порок е / бедността/ – доволна ще съм аз,
че в нещо – по-порочна съм от вас.
/хонорарът е взет/ Това е едно от моите авторски четиристишия.
Господи, имай милост към силните!
Господи, имай милост към силните!*
КАТО СВЕТУЛКА
VBOX7 видео
На края на брега, на върха на дървена кула светеше морският фар.
Една нощ около него закръжи светулка.
– Мога ли да си налея светлинка? – помоли тя.
– Може – разреши фарът.
Светулката напълни фенерчето си и чак тогава се огледа.
- Всъщност ти кой си? – попита тя.
- Аз съм морски фар.
- Нещо като морско фенерче ли?
- Като морско фенерче – съгласи се фарът.
– А защо не светиш постоянно, а мигаш от време на време? – полюбопитствува светулката.
- Защото така давам сигнали на корабите. – Излиза, че и аз ставам за морски фар.
– Не, ти си малка.
Светулката се обиди.
- Не аз съм малка, а ти си голям!
- Зависи откъде ще погледнеш – примирително каза фарът.
Светулката се замисли.
- Значи даваш сигнали на корабите – повтори тя. – А какво е
това кораб?
- Нещо като голяма къща, която плава по морето – обясни фарът.
- Интересно.
– При теб няма ли кораби?
- Не. Има трева – отвърна светулката.
- А какво е това трева? – заинтересува се фарът.
- Прилича на гора, но е много по-малка и нежна.
- Ти за тревата ли напълни фенерчето си?
- Да. Нощем я наглеждам дали е здрава и дали спи.
И двамата замълчаха.
- Та, какво казваш за корабите? – попита светулката.
- Те са свободни.
- Като светулките ли ? – оживи се тя.
- Още по-свободни. Дълго пътуват по моретата: седмици, месеци,понякога и години. Пътуват от бряг на бряг. И навсякъде ги чакат с нетърпение. Теб чакал ли те е някой?
– Не.
– И мен не – призна фарът.
Отново се умълчаха.
– А когато ме видят, знаеш ли какво правят? – поднови той разговора.
- Изсвирват ей така: „Ту-у-ууу”
– От радост ли?
– От радост! – гордо отвърна фарът.
– Разкажи още нещо за корабите? – помоли светулката.
– На тях живеят хора – каза той. – И всички знаят колко съм нужен. И затова, когато ме видят, излизат на палубата и махат с ръка. Разбираш ли? Благодарят ми.
– Значи ти махат с ръка – глухо промълви светулката. – Сигурно е много
хубаво да си морски фар.
– Хубаво е – призна фарът.
– Хората обичат големите неща – тъжно въздъхна тя..
В този момент двама моряци излязоха на палубата на кораба, който минаваше наблизо. Единият видя трепкащата светлинка на фара и се усмихна.
– Погледни! – каза той. – КАТО СВЕТУЛКА!
/приказка от моята книгата *Белият коминочистач*/
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОТГОВАРЯШЕ НА ВЪПРОСА С ВЪПРОС
